За децата, здравето и отговорността
Отдавна се каня да го напиша.
Не минава и ден, в който да не виждам безотговорността ни като родители.
Родители в смисъл на зрели хора, направили осъзнат избор да имат дете. Да направиш дете не е особена философия :), да го "отгледаш" понякога за жалост изисква жертви и лишения. Но да му дадеш правилен пример и да инвестираш в здравето му всеки един ден е истинската отговорност.
Бидейки майка на 3 деца осъзнах, че за да съм щур и активен родител тряба да направя нещо за физиката и психиката си. Знаете колко енергия изсмукват (разбирайте в най-добрия смисъл) децата, особено когато са малки. Разбрах, че трябва да тренирам така, че да съм силна и здрава сега и когато остарея . Децата не обичат родителите им да остаряват, но това пак е част от примера и отговорността. Мисля, че свързват стареенето с това, че ставаме бавни, скучни, болни, досадни, не ни се играе ( и как да стане като сме дали години енергия да ги "отгледаме"?!).
Старите хора казват "магарето носи колкото го товариш". Аз обичам да казвам, че машината работи така както я поддържаш и че храната за тялото е като горивото за автомобила. Не ме разбирайте грешно - ценя добре подредената чиния и цветовете в нея, както и времето прекарано около печката, но за мен в крайна сметка храната наистина е гориво. Ние, съвременните хора, обаче стигнахме ниво, в което искаме всичко на готово, максимално сложно и драматично. Нали?
Забравихме, че животът е бил/е/ще бъде простичък и важните неща също. Превърнахме храната в култ, награда и зависимост. Обрекохме телата си на всевъзможни маркетингови измишльотини, за да ни е уж по-лесно,"потънахме" в технологиите, за да оптимизираме и ние не знаем какво?
И забравихме най-важното - отговорността за примера, който даваме на децата си.
Жал ми е всеки път когато видя дете с наднормено тегло или дете, което печели медали в даден спорт, но има гръбначно изкривяване или сериозни проблеми с био механиката. Жал ми когато като родители с лека ръка "подминаваме" децата си, защото "нямаме време, сили, пари" или гледаме в неправилната посока.
Факт е, че всички знаем, че децата имат гръбначни изкривявания, паднал свод и пр. Кога точно приехме и се примирихме с това? И защо го допускаме? Защото не ни се занимава? Или защото не зависи от нас?
Обаче зависи от нас.
Да ги научим да се ценят и да са здрави тряба да разберат как и защо се движи тялото, какво има в храната и защо я/не я ядем.
Знам, че има много причини децата ни да са дебели, хиперактивни, мързеливи, изкривени и пр. (не се извинявам за директността, защото ми омръзна да слушам оправдания). Но отговорността е НАША - на всички родители, които се избрали да бъдем пример за децата си.
Много искам ние възрастните да обединяваме усилия и енергия за здравето на децата.
Повярвайте ми и в работата, и в ежедневието срещам деца с едни и същи проблеми - паднал свод ( той има отношение към нашата походка и обувките), гръбначни изкривявания ( преди раниците в училище децата въприемат нашата стойка като модел, а тя често включва кефоза, хиперлордоза или др.), "наградите" след градина и училище създават зависимости към храната, които на 30години много трудно се променят, а липсата на движение ги обрича за в бъдеще.
Търсете и се интересувайте защо и как се движи тялото. Купете си книги по анатомия и физиология, търсете хора, които работят в тази посока и бъдете пример за децата си. Не е нужно да им изнасяте лекции и да им четете"конско". Променете себе си и те автоматично ще възприемат модела. Защото е въпрос на здраве за цял живот.
И от мен да знаете - не е трудно. Отнема известно време, но ако силно вярвате в смисъла на това "ново знание" ще изградите нови навици и ще бъдете по-спокойни, силни, здрави и красиви. А децата ви ще ви копират. От мен да знаете
